При наличието на останки от градежи в землището на Садово, може и трябва да се приеме, че то е съществувало далеч в древността – по времето на траките, римляните, а по-късно и през първата българска държава, като махала от град Новачка. За това свидетелстват множеството тракийски могили, намерените монети от времето на Клавдий Готски -268-270 година и сребърни грошове с образа на Иван Александър със сина си Михаил – 1331-1371 година. В подкрепа на горното ще цитираме и извадки от писмените трудове, пътеписи и бележки на учени, пътували или правили проучвания в този район на България. В книгата “Из миналото на Котел” от професор М.Арнаудов са поместени сведения за с. Садово и град Новачка взаимствани от архива на Г.С.Раковски и други писатели и от предания. В архивните бележки на Г.С.Раковски – 1857 година е казано: “Потока който извира от планината “Сухин дял” при село Градец се слива с друга река и образува “Малка Камчия”, от страни на същата река се намира село, понастоящем населено с чисто турско население, наричащо се Садово, името на което ясно показва, че в миналото е било българско село.” “Близо в околната равнина се намирали стари развалини на старобългарския град и до сега наричан Новачка. В град Котел по предание се говори, че същият град Новачка е бил разрушен от турците и жителите му избягвайки от немилостивия турски ятаган са се заселили в Котел, който в това време е бил ограден с непроходими гори.” За разрушението на град Новачка, според Г.С.Раковски, съществувало следното предание: “ След падането на България под турско иго, близо до града Новачка, в гората разбили и ограбили турската царска хазна, пренасяна за Влахия. По тази причина турците разорили и разселили целия град Същият казва, че по предание се говорело, че град Новачка е бил много голям и богат град с двеста ковачески здания в него (архив на Г.С.Раковски, стр.540 и 541)…., но поради ограбеното “царско съкровище”, града бил унищожен и тогава Новаченци се преселили в град Котел. В книгата “Княжество България” част II – Пътуване по България”, от професор Константин Иречек (1879 г.) на стр. 733 пише: “ Медвен е последното българско село край “Камчи Долу”. На север се простират огромни вековни дъбови и букови гори, та по цели дни може да се луташ из тях. На изток по подобни пусти краища се захващат села чисто турски, най-близко село Садово, а зад него село Кадър Факли. По-нататък същият пише: “ В околностите се намират някои стари паметници. Около половин час път от Медвен на изток, лежи плоска височина наречена “Новачка”, от двете страни пазена от доловете на два потока, със стара могила и с подивели градини със стари вишни. Там някога се намирал казват град с 30, според други с 80 казанджийски и бакърджийски дюкяни, който пропаднал тепърва в турско време, а жителите му се изселили в Котел, Медвен, Градец и т.н. Тук се изкопават металически стрели, а в Котел в черквата се пазели “Серафими”, тук намерени. Виждат се и следи от зидове и местата на стара църква. На юг от село Медвен се намира пустата крепост Бутово и в гората на североизток още две, казват стари градища. Около един час път на север от село Садово се намира в планината крепостта “Кара су Калеси”. В книгата “ Юбилеен сборник Плиска-Преслав” от юриста Васил Аврамов – част I, година 1929, същият за Новачка пише: “ Че тукашното селище Новачка датира още от старите тракийски времена, се установява от неговия древен Некропол, състоящ се от три могили”. В книгата “Някои бележки върху археологични и исторически изследвания в Тракия – 1885 г., братята Владимир и Карел Шкорпил пишат: “ На пътя от село Садово до село Медвен се преминава през една разкошна балканска долина, в която в българските времена е съществувало по предание, българско заселище Новачка. Останки от стари гробища с каменни кръстове видехме там на едно място в лявата страна на пътя. По предание се е прибрало населението на Новачка след дохождането на турците – в Котел и Медвен. Населението на Новачка види се, се е крило в опасните времена в близкото укрепление (вероятно става дума за Медвенското кале). Между Новачка и Градец има следи от старо селище, наречено Бутово…” Във вестник “Български орел”, бр.I от 20.IV.1846 г. издаван в гр. Лайпциг от Иван Богоров, в статията “Описание на с.Котел” е казано: “Село Котел или Казан се нахожда в сред старопланинските изданки на раздалеч от Сливен осем часа”… Това село изпърво е било твърде малко и сетне като се развивало село Новачка, близо до него, от един зъл кадия, хората се преселили и уголемили Котел около 1545 година”. В книгата “Спомени за изгорелия Котел” от Момчо Драганов, същият между другото по въпроса за Новачка казва следното: “ Според доказването на историци, цар Константин Велики, когато имало война с татарина, той се е упътил от Тракия преминал в Мизия и потеглил право за Дунава дето направил мост срещу Браила. В тази война Константин излезъл победител. Цар Константин като преминал от Тракия, вървял с войската си по главния път и се спрял на едно село, което се наричало Новачка. По-нататък той не искал да продължи пътя си направо по главния път , а намерил за по-добре да мине с войската си направо през прохода който днес се нарича “Котленски бувас” ( Демир Капия)”… На страница 6, същият казва: “ Преди да се засели Котел имало село което се наричало Новачка. Това село се намира на три часа далеч от сегашния Котел. То се намира на юг от Котел в Балкана между селата Градец, Медвен и Садово. Ето що говорят старите за село Новачка или по-добре да го наречем старият Котел. Във времето когато България се разпространила по балканските места, българите си избирали такива места за живеене, които са добри и в които има добри пасбища. Понеже мястото където се намирал старият град било такова, то някой българи го избрали и почнали да се заселват, като си правели една след една колиби. Така малко, по малко станало едно селище което нарекли Новачка. Дълго време си живели селяните в това селище. Занимавали се най-много със скотовъдство, понеже имало добри пасбища. Наскоро се направил главния път който минавал през това селце, но като започнали войните между Гърция и България, които особено често ставали, както казах по-горе и след прокопаване на прохода Демир Капия, Гръцките войски като минавали през главния път, то жителите на това село често пъти били опустошавани от гръцките войски. Един ден те решили да преместят селото си, но да го преместят на такова място, което да бъде отстранено от пътя и което да има добри пасища, понеже както вече знаем, тяхното занятие е било скотовъдството”. Същият автор продължава: “ Причините за изнамирването на новия град Котел са следните: Веднъж от село Новачка се загубили коне, господарите на които тръгнали да ги търсят. Дълго време търсили конете около селото, но не могли да ги намерят. Тръгнали тогава по горите и балканите да ги търсят. Най-после, след дълго лутане намерили ги че пасат трева по една местност, която сега се нарича “Изворова поляна” при сегашния Котел. На тази поляна има канари от които извира бистра, студена и много хубава вода. Има също много високи и голи баири, по полите на които има много хубави пасбища и се наричали “Сухи дял”. Всичко това като видели Новаченци, зачудили се на хубавата и богата местност и решили да се преселят на това място (мястото пък гдето се намира сегашният Котел, било тогава покрито с гъсти дървета). Зарадвали се селяните, тръгнали след конете си които повели своите господари по пътя из който те дошли. Този път бил същия който минавал през прохода “Демир Капия”, който Цар Константин накарал да прокопаят. Вечерта като се завърнали в селото си те разказали всичко що видели на селяните. За хубавата вода, която извирала от трите дупки и вряла като в котел, за хубавата поляна, за баирите, за добрите пасбища и най-после прибавили, че това място е такова каквото отдавна търсели и че то най-после било доста отдалечено от главния път. На сутринта селяните изпратили старейшините да прегледат мястото и ако го одобрят да се изселят. Старейшините одобрили мястото и изворовата поляна избрали за място на къщите, зад които пък къщи ще се направят кацарниците. Малко отгоре ще бъдат овчарите със стадата, гдето също ще има къщи за фамилиите им, а по полите на “Сухи дял” ще пасат техните овце и коне. След тези си разпореждания, старейшините се завърнали в селото си гдето казали на селяните да стават и да се изнасят, понеже по-хубаво от това място никъде не могли да намерят. Селяните в скоро време се изселили на изворова поляна при хубавата вода, която извирала от три дупки и вряла като в котел, поради което и нарекли селото Котел. На мястото на селото Новачка имало дървета като круши, орехи и др., а мястото гдето в свят ден се събирали на молитва, днес се нарича “Черковище”, а самата местност днес е преобърната на ниви които се орат и гледат от околните села. След заселването на новаченци на изворова поляна, дошли още заселници и от друго едно село Раково”.