е разположено всред живописни полегати гънки на южните поли на средния клон на Източна Стара планина, губещи се в долината на река Луда Камчия, обградено от всички страни с хубави широколистни дъбови и букови гори.
Селото е обградено от две неголеми планински реки “Канара дере”, от източната страна и “Сулу дере” от западната, които се сливат в една река, наречена “Дермен дере”, вливаща се в река Луда Камчия до село Бероново.
Село Садово е разположено на пътя свързващ Върбишкия с Котленския проход и от там с градовете Котел, Сливен, Ямбол, Шумен, Омуртаг, Сунгурларе, Карнобат. Най-близко разположените селища са Медвен (родното място на Захари Стоянов), Бероново, Везенково и Дъбовица (Шехово).
От кои години село Садово е заселено в тази местност не се знае, защото следите му се губят в далечното историческо минало, сливайки се с тракийски селищни могили, а по-късно с римски строежи из околността. Местността е осеяна със следи от много стари жилищни,отбранителни и други градежи.